това е една болна за мен тема.

това е пример как от хората,които най-малко очакваш можеш да получиш нож в гърба.

преди да се роди нашият син,аз и мъжат ми живеехме при неговата баба в 3-стаен апартамент.имахме търкания,но не сериозни.тя просто не знаеше какво е това поддържане на чистота и ред.правеше се на луда-каквото и изнасяше го разбираше,каквото не се правеше че не и е добре.но както ще да е.

след като се роди малкия тя започна да ни натяква,как ни спестявала 200 лв за квартира и всякакви неща от този род.чакаше са мо мъжа ми да излезе за работа и идваше в стаята ни да ме обижда и да предизвиква.и капака беше когато ме нарече "к...ва".пред мъжа ми каза че не е вярно.но той си я знае каква е.и тя реши,че вече няма какво да се преструва и ни ги наговори едни..........

и така малкият нямаше и 40 дни и тя ни изгони.не знам какъв човек може да го направи това.всичко бях чаквала ,но не и това.пак,че имаше къде да отидем.при свекър ми и свекърва ми.те имат 2-стаен апартамент с преход.много неудобно.малкия се будеше рано,плаче през ноща.знаете как е.

и така след 2 месеца престой там си намерихме квартира.220 лв наем за гарсониера.аз нямам голямо майчинство,на мъжа ми му намалиха заплатата.езживяхме един кошмар.

а тя............

тя съжалявала.както се казва след дъжд качулка.

не ми е за мен.за обидите.но може ли да не помисли за малкия.все пак и е правнук.

исках да ви разкажа тази своя история,да покажа,че в този кучешки свят дори на роднини не можеш да разчиташ на 100 %.

но ето малкият е вече на 1г и 7 месеца.оправяме се криво-ляво.

но не преминеш ли през трудности няма как да станеш силен.